Oct 25, 2019, 7:53 AM  

Клоунът

  Poetry » Other
756 0 1

                                                     Клоунът

 

Клоунът най-тъжният човек в мрака,

далеч от манежа, от бляскавата светлина.

Размаза, се маската с усмивка,той плака,

сърцето го заболя а можеше да почака!

 

Навън вали,дъждът скрива неговите сълзи,

усмивката я няма сега на неговото лице,уви.

Остана сам самичък той на този свят,

а имаше семейство и с това той бе богат!

 

-Защо плачеш чичко,нещо много ли те боли?

-попита мъничко момиче със сълзи в очи.

-Нали клоуните в цирка никога не плачат?

-Не плача миличко ,това е дъжд,не са сълзи!

 

Избърса сълзите си и го хвана за ръка,

представлението продължава,чакат го деца!

Усмивката появи се отново на неговата уста,

добър човек,най-тъжният човек на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...