Гримът,

очите тъжни,

усмивка нарисувана,

изпити скули.

Денят беше тъжен, нощта бе страшна,

Клоунът просеше в самотен ъгъл,

молейки за стотинка прашна.

На улица тиха, непознати хора бродят,

но на души са бедни, лицата облик нямат,

не живот, а просто съществуване водят.

Усмихнат,

с кученце игриво,

душата свива,

разсмива дете ревливо.

Свикнал отдавна тъгата да преглъща,

той танцува, пее и жонглира,

сълзите многобройни в усмивки превръща.

Носът червен,

големите обувки,

обиди спотаени,

тайни на никой споделени.

Но студът безжалостно лицето раздира,

без дом, без близък, без приятел,

в прегръдка топла, кученцето малко прибира.

Живот,

сцена,

хиляди усмихнати лица,

успех.

Единствен споменът го топли в нощта студена,

за живот пропилян, отминал, недоизживян.

Тъга жестока, изгаряща, несподелена.