Oct 27, 2011, 3:55 PM

Клоунът 

  Poetry » Other
665 0 2
Гримът,
очите тъжни,
усмивка нарисувана,
изпити скули.
Денят беше тъжен, нощта бе страшна,
Клоунът просеше в самотен ъгъл,
молейки за стотинка прашна.
На улица тиха, непознати хора бродят,
но на души са бедни, лицата облик нямат,
не живот, а просто съществуване водят.
Усмихнат,
с кученце игриво, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??