Клоунът
Гримът,
очите тъжни,
усмивка нарисувана,
изпити скули.
Денят беше тъжен, нощта бе страшна,
Клоунът просеше в самотен ъгъл,
молейки за стотинка прашна.
На улица тиха, непознати хора бродят,
но на души са бедни, лицата облик нямат,
не живот, а просто съществуване водят.
Усмихнат,
с кученце игриво,
душата свива,
разсмива дете ревливо.
Свикнал отдавна тъгата да преглъща,
той танцува, пее и жонглира,
сълзите многобройни в усмивки превръща.
Носът червен,
големите обувки,
обиди спотаени,
тайни на никой споделени.
Но студът безжалостно лицето раздира,
без дом, без близък, без приятел,
в прегръдка топла, кученцето малко прибира.
Живот,
сцена,
хиляди усмихнати лица,
успех.
Единствен споменът го топли в нощта студена,
за живот пропилян, отминал, недоизживян.
Тъга жестока, изгаряща, несподелена.
© Кати Петкова All rights reserved.
