29 nov 2020, 3:17

Клоунът тъгува

  Poesía » Otra
417 2 1

Днес направих клоун
да ми се усмихва.
Гледа ме от стола
и тъгува тихо.

В цирка става весел
за да му се смеят.
Вкъщи нос увесил,
сълзите се леят.

Клоуне и аз съм
като тебе също,
само маска слагам
щом съм вън от вкъщи.

Някога под нея,
нещо тананикам,
друг път уж се смея,
а синът си викам…

Затова иди си
там, където искаш
и от теб зависи
пак да се усмихваш.

Клоунът чудесен
ме погледна мило.
Тръгна много весел
с грима от червило.

Знам, ще го сънувам,
че се смее в цирка.
В себе си тъгува
с болка под усмивка.

Тук на стола само
перла от сълзичка
той ми е оставил
и това е всичко.

 

Взех я във ръцете,
мъката заплака.
Перли по лицето
в сълзи се изляха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно, красиво и искрено. С топли, откровени чувства и като нарисувано стои върху листа. Толкова е нежно, че не смея да го погледна. Чувствам се груба
    и докато го чета, сякаш от мене падат разни излишни неща, които ми пречат да си ползвам сетивата и се пречиствам. Благодаря. А защо няма коментари? Толкова е чисто и красиво, но незабележимо си бълбука и не вика никого насила. Чака истинските си читатели, които ще го усетят и ще приседнат край думите, за да ги чуят със сърцето. Но нека си спомним за лисицата от "Малкият принц", която казва: "Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите." Значи и твоето стихотворение пази дълбоко и незабележимо своята сърдечна тайна и чака някой малък принц или малка принцеса да я открият, дори да са надхвърлили отдавна детската си възраст, но вътрешно са си останали деца.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...