Nov 29, 2020, 3:17 AM

Клоунът тъгува

  Poetry » Other
416 2 1

Днес направих клоун
да ми се усмихва.
Гледа ме от стола
и тъгува тихо.

В цирка става весел
за да му се смеят.
Вкъщи нос увесил,
сълзите се леят.

Клоуне и аз съм
като тебе също,
само маска слагам
щом съм вън от вкъщи.

Някога под нея,
нещо тананикам,
друг път уж се смея,
а синът си викам…

Затова иди си
там, където искаш
и от теб зависи
пак да се усмихваш.

Клоунът чудесен
ме погледна мило.
Тръгна много весел
с грима от червило.

Знам, ще го сънувам,
че се смее в цирка.
В себе си тъгува
с болка под усмивка.

Тук на стола само
перла от сълзичка
той ми е оставил
и това е всичко.

 

Взех я във ръцете,
мъката заплака.
Перли по лицето
в сълзи се изляха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно, красиво и искрено. С топли, откровени чувства и като нарисувано стои върху листа. Толкова е нежно, че не смея да го погледна. Чувствам се груба
    и докато го чета, сякаш от мене падат разни излишни неща, които ми пречат да си ползвам сетивата и се пречиствам. Благодаря. А защо няма коментари? Толкова е чисто и красиво, но незабележимо си бълбука и не вика никого насила. Чака истинските си читатели, които ще го усетят и ще приседнат край думите, за да ги чуят със сърцето. Но нека си спомним за лисицата от "Малкият принц", която казва: "Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите." Значи и твоето стихотворение пази дълбоко и незабележимо своята сърдечна тайна и чака някой малък принц или малка принцеса да я открият, дори да са надхвърлили отдавна детската си възраст, но вътрешно са си останали деца.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...