Клоунът тъгува
Днес направих клоун
да ми се усмихва.
Гледа ме от стола
и тъгува тихо.
В цирка става весел
за да му се смеят.
Вкъщи нос увесил,
сълзите се леят.
Клоуне и аз съм
като тебе също,
само маска слагам
щом съм вън от вкъщи.
Някога под нея,
нещо тананикам,
друг път уж се смея,
а синът си викам…
Затова иди си
там, където искаш
и от теб зависи
пак да се усмихваш.
Клоунът чудесен
ме погледна мило.
Тръгна много весел
с грима от червило.
Знам, ще го сънувам,
че се смее в цирка.
В себе си тъгува
с болка под усмивка.
Тук на стола само
перла от сълзичка
той ми е оставил
и това е всичко.
Взех я във ръцете,
мъката заплака.
Перли по лицето
в сълзи се изляха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
