23 mar 2009, 0:26

Ключ

  Poesía
1.3K 0 11

Не ме омайвай 
            с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна

                              замаскирана,
го обръщам на "Сълза и смях".

Не, не милвай дланите
                                 изстинали,
твърде много с огън ги горях
на сбогом със жени

                     от мойто минало.
Вече разпознават този грях.

Не стигай до сърцето ми.
                                    О, Господи,
нима не ме разбираш и нима
не виждаш как се стягам,
                              ех, докоснеш ли,
дори за стотна, мойте сетива.

Не отключвай ти душата ми. 
                                         Не, никога!
Вече съм с ръждясала бравà.
И много ме е страх, че вече никоя
не ще докосне моето покритие,
заседне ли след теб,
                                след теб ключа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво! Много хубаво!
    Отвори сърцето си!
    Поздрави!
  • няколко пъти го прочетох, Вальо, и ми харесваше все повече с всеки изминал прочит! наистина на някои места не е мн гладко за четене, но някакси всички забележки се обезсмислят от чувството, което предава стихотворението ти! Поздравявам те!
    П.П. а за 2-ките... хора всякакви има.. аз съм сигурна, че дори на са прочели стихотворението ти! така че е хубаво че не ти пука
    гуш!
  • Благодаря на всеки, оставил коментар, а и на всеки прочел Както винаги, взимам предвид забележките.

    П.С. Благодаря и на този/тази, който/която ми е писал/а 2-ка. Не мислете, че по някакъв начин ми пука, пишете си 2-ки на воля, но аз не знам каква е целта в случая :D
  • Не ме омайвай
    с приказки клиширани,
    та аз измислих няколко от тях......
  • Лирическият герой със сигурност е много, много объркан.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...