23 mar 2009, 0:26

Ключ

  Poesía
1.3K 0 11

Не ме омайвай 
            с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна

                              замаскирана,
го обръщам на "Сълза и смях".

Не, не милвай дланите
                                 изстинали,
твърде много с огън ги горях
на сбогом със жени

                     от мойто минало.
Вече разпознават този грях.

Не стигай до сърцето ми.
                                    О, Господи,
нима не ме разбираш и нима
не виждаш как се стягам,
                              ех, докоснеш ли,
дори за стотна, мойте сетива.

Не отключвай ти душата ми. 
                                         Не, никога!
Вече съм с ръждясала бравà.
И много ме е страх, че вече никоя
не ще докосне моето покритие,
заседне ли след теб,
                                след теб ключа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво! Много хубаво!
    Отвори сърцето си!
    Поздрави!
  • няколко пъти го прочетох, Вальо, и ми харесваше все повече с всеки изминал прочит! наистина на някои места не е мн гладко за четене, но някакси всички забележки се обезсмислят от чувството, което предава стихотворението ти! Поздравявам те!
    П.П. а за 2-ките... хора всякакви има.. аз съм сигурна, че дори на са прочели стихотворението ти! така че е хубаво че не ти пука
    гуш!
  • Благодаря на всеки, оставил коментар, а и на всеки прочел Както винаги, взимам предвид забележките.

    П.С. Благодаря и на този/тази, който/която ми е писал/а 2-ка. Не мислете, че по някакъв начин ми пука, пишете си 2-ки на воля, но аз не знам каква е целта в случая :D
  • Не ме омайвай
    с приказки клиширани,
    та аз измислих няколко от тях......
  • Лирическият герой със сигурност е много, много объркан.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...