Ключ
Не ме омайвай
с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна
замаскирана,
го обръщам на "Сълза и смях".
Не, не милвай дланите
изстинали,
твърде много с огън ги горях
на сбогом със жени
от мойто минало.
Вече разпознават този грях.
Не стигай до сърцето ми.
О, Господи,
нима не ме разбираш и нима
не виждаш как се стягам,
ех, докоснеш ли,
дори за стотна, мойте сетива.
Не отключвай ти душата ми.
Не, никога!
Вече съм с ръждясала бравà.
И много ме е страх, че вече никоя
не ще докосне моето покритие,
заседне ли след теб,
след теб ключа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Както винаги, взимам предвид забележките.
