23.03.2009 г., 0:26

Ключ

1.3K 0 11

Не ме омайвай 
            с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна

                              замаскирана,
го обръщам на "Сълза и смях".

Не, не милвай дланите
                                 изстинали,
твърде много с огън ги горях
на сбогом със жени

                     от мойто минало.
Вече разпознават този грях.

Не стигай до сърцето ми.
                                    О, Господи,
нима не ме разбираш и нима
не виждаш как се стягам,
                              ех, докоснеш ли,
дори за стотна, мойте сетива.

Не отключвай ти душата ми. 
                                         Не, никога!
Вече съм с ръждясала бравà.
И много ме е страх, че вече никоя
не ще докосне моето покритие,
заседне ли след теб,
                                след теб ключа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво! Много хубаво!
    Отвори сърцето си!
    Поздрави!
  • няколко пъти го прочетох, Вальо, и ми харесваше все повече с всеки изминал прочит! наистина на някои места не е мн гладко за четене, но някакси всички забележки се обезсмислят от чувството, което предава стихотворението ти! Поздравявам те!
    П.П. а за 2-ките... хора всякакви има.. аз съм сигурна, че дори на са прочели стихотворението ти! така че е хубаво че не ти пука
    гуш!
  • Благодаря на всеки, оставил коментар, а и на всеки прочел Както винаги, взимам предвид забележките.

    П.С. Благодаря и на този/тази, който/която ми е писал/а 2-ка. Не мислете, че по някакъв начин ми пука, пишете си 2-ки на воля, но аз не знам каква е целта в случая :D
  • Не ме омайвай
    с приказки клиширани,
    та аз измислих няколко от тях......
  • Лирическият герой със сигурност е много, много объркан.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...