Mar 23, 2009, 12:26 AM

Ключ

Poetry

1.3K 0 11

Не ме омайвай
с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна

замаскирана,
го обръщам на "Сълза и смях".

Не, не милвай дланите
изстинали,
твърде много с огън ги горях
на сбогом със жени

от мойто минало.
Вече разпознават този грях.

Не стигай до сърцето ми.
О, Господи,
нима не ме разбираш и нима
не виждаш как се стягам,
ех, докоснеш ли,
дори за стотна, мойте сетива.

Не отключвай ти душата ми.
Не, никога!
Вече съм с ръждясала бравà.
И много ме е страх, че вече никоя
не ще докосне моето покритие,
заседне ли след теб,
след теб ключа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Хубаво! Много хубаво!
Отвори сърцето си!
Поздрави!

2009-03-27T10:56:02+02:00
locaaa_f (Биляна)

няколко пъти го прочетох, Вальо, и ми харесваше все повече с всеки изминал прочит! наистина на някои места не е мн гладко за четене, но някакси всички забележки се обезсмислят от чувството, което предава стихотворението ти! Поздравявам те!
П.П. а за 2-ките... хора всякакви има.. аз съм сигурна, че дори на са прочели стихотворението ти! така че е хубаво че не ти пука
гуш!

2009-03-26T11:04:41+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Благодаря на всеки, оставил коментар, а и на всеки прочел Както винаги, взимам предвид забележките.

П.С. Благодаря и на този/тази, който/която ми е писал/а 2-ка. Не мислете, че по някакъв начин ми пука, пишете си 2-ки на воля, но аз не знам каква е целта в случая :D

2009-03-24T19:03:16+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Не ме омайвай
с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях......

2009-03-23T22:08:23+02:00
Lingerie (Николай Стойчев)

Лирическият герой със сигурност е много, много объркан.

2009-03-23T22:05:51+02:00