Минават дни, нижат се години.

Понатрупаха се даже.

Нo живея още с младежки порив.

Мечтая, както в онези млади дни.

Мечтая, планове кроя.

Не знам до днес ли?

До утре, до кога?

Дано, дано да продължи така.

До сетния ми ден, както досега.

Мечтите, казват - те правят те голям.

Дали така е, аз не знам.

Но знам, че свършат ли мечтите,

с тях отлитат си и дните.

Какво по-лошо от това?

Дни без порив на мечтите!

Това не е ли старостта?                               

Навярно тя е, но от мен зависи

дали да я пропусна през моята врата.

Защото ключалка аз една съм сложил.

Ключалка с ключ Мечта.