Nov 19, 2010, 2:10 PM

Ключ Мечта

  Poetry
745 0 1

 

Минават дни, нижат се години.

Понатрупаха се даже.

Нo живея още с младежки порив.

Мечтая, както в онези млади дни.

Мечтая, планове кроя.

Не знам до днес ли?

До утре, до кога?

Дано, дано да продължи така.

До сетния ми ден, както досега.

Мечтите, казват - те правят те голям.

Дали така е, аз не знам.

Но знам, че свършат ли мечтите,

с тях отлитат си и дните.

Какво по-лошо от това?

Дни без порив на мечтите!

Това не е ли старостта?                               

Навярно тя е, но от мен зависи

дали да я пропусна през моята врата.

Защото ключалка аз една съм сложил.

Ключалка с ключ Мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...