Nov 19, 2010, 2:10 PM

Ключ Мечта

  Poetry
749 0 1

 

Минават дни, нижат се години.

Понатрупаха се даже.

Нo живея още с младежки порив.

Мечтая, както в онези млади дни.

Мечтая, планове кроя.

Не знам до днес ли?

До утре, до кога?

Дано, дано да продължи така.

До сетния ми ден, както досега.

Мечтите, казват - те правят те голям.

Дали така е, аз не знам.

Но знам, че свършат ли мечтите,

с тях отлитат си и дните.

Какво по-лошо от това?

Дни без порив на мечтите!

Това не е ли старостта?                               

Навярно тя е, но от мен зависи

дали да я пропусна през моята врата.

Защото ключалка аз една съм сложил.

Ключалка с ключ Мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...