19 нояб. 2010 г., 14:10

Ключ Мечта

746 0 1

 

Минават дни, нижат се години.

Понатрупаха се даже.

Нo живея още с младежки порив.

Мечтая, както в онези млади дни.

Мечтая, планове кроя.

Не знам до днес ли?

До утре, до кога?

Дано, дано да продължи така.

До сетния ми ден, както досега.

Мечтите, казват - те правят те голям.

Дали така е, аз не знам.

Но знам, че свършат ли мечтите,

с тях отлитат си и дните.

Какво по-лошо от това?

Дни без порив на мечтите!

Това не е ли старостта?                               

Навярно тя е, но от мен зависи

дали да я пропусна през моята врата.

Защото ключалка аз една съм сложил.

Ключалка с ключ Мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...