koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
13 sept 2015, 17:45

Ключовете 

  Poesía » Filosófica
308 0 6

От малък носиш ключа на врата си.

Пазиш го дори, като кръвта си.

Как ще влезеш иначе във вкъщи?

Мама все се кара и се мръщи.

 

После - ключовете от квартири.

Губиш ли ги - правиш харикири.

Идват ключовете за колата,

за хотела пък и за палата.

 

Ключове за вилата на село

с гордост сложени във джоба смело.

Ключ и за тавани, за мазета...

Даже трябва ключ и за клозета.

 

Във ключа е истината вече -

бориш се за ключове, човече!

Цял живот със ключове във джоба,

схващаш в края, че не трябват в гроба.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега младите се "заключват" в айфона или компютъра и ги няма за околните...няма комуникация... и това е вид ключ уж към света. А в същност към изолацията
  • Ключът за човешкото сърце е най- скъпо струващ.Браво Ники. Поздрав
  • Благодаря, Приятели, за съпричастността към темата и за оценките!
    Много неща станаха за заключване, а и ние самите се заключихме за околния свят.Това е моята идея. Благодаря за вниманието!
    Желая Ви лека и спорна седмица!
  • Чудесно, с поетично майсторство и голяма доза остроумие, хареса ми много. Поздравявам те!!!
  • Има ключове и към човешките сърца. И те са най-ценните...
    Привет!
  • Да, толкова много ключове, че накрая се превръщат в символ. Дори и отношенията ни с хората, както и самите хора се превръщат в шперцове за отваряне на врати. Това води до бездуховност. Както казва Хегел - интелектът е хитър, но не е умен! Поздрав за интересната тема, Никола и за сполучливата й реализация! Успешна нова седмица от мен!
Propuestas
: ??:??