koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
Sep 13, 2015, 5:45 PM

Ключовете

496 0 5

От малък носиш ключа на врата си.

Пазиш го дори, като кръвта си.

Как ще влезеш иначе във вкъщи?

Мама все се кара и се мръщи.

 

После - ключовете от квартири.

Губиш ли ги - правиш харикири.

Идват ключовете за колата,

за хотела пък и за палата.

 

Ключове за вилата на село

с гордост сложени във джоба смело.

Ключ и за тавани, за мазета...

Даже трябва ключ и за клозета.

 

Във ключа е истината вече -

бориш се за ключове, човече!

Цял живот със ключове във джоба,

схващаш в края, че не трябват в гроба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Сега младите се "заключват" в айфона или компютъра и ги няма за околните...няма комуникация... и това е вид ключ уж към света. А в същност към изолацията
  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Ключът за човешкото сърце е най- скъпо струващ.Браво Ники. Поздрав
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря, Приятели, за съпричастността към темата и за оценките!
    Много неща станаха за заключване, а и ние самите се заключихме за околния свят.Това е моята идея. Благодаря за вниманието!
    Желая Ви лека и спорна седмица!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Има ключове и към човешките сърца. И те са най-ценните...
    Привет!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Да, толкова много ключове, че накрая се превръщат в символ. Дори и отношенията ни с хората, както и самите хора се превръщат в шперцове за отваряне на врати. Това води до бездуховност. Както казва Хегел - интелектът е хитър, но не е умен! Поздрав за интересната тема, Никола и за сполучливата й реализация! Успешна нова седмица от мен!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0