Ключовете
От малък носиш ключа на врата си.
Пазиш го дори, като кръвта си.
Как ще влезеш иначе във вкъщи?
Мама все се кара и се мръщи.
После - ключовете от квартири.
Губиш ли ги - правиш харикири.
Идват ключовете за колата,
за хотела пък и за палата.
Ключове за вилата на село
с гордост сложени във джоба смело.
Ключ и за тавани, за мазета...
Даже трябва ключ и за клозета.
Във ключа е истината вече -
бориш се за ключове, човече!
Цял живот със ключове във джоба,
схващаш в края, че не трябват в гроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
