13 сент. 2015 г., 17:45

Ключовете

495 0 5

От малък носиш ключа на врата си.

Пазиш го дори, като кръвта си.

Как ще влезеш иначе във вкъщи?

Мама все се кара и се мръщи.

 

После - ключовете от квартири.

Губиш ли ги - правиш харикири.

Идват ключовете за колата,

за хотела пък и за палата.

 

Ключове за вилата на село

с гордост сложени във джоба смело.

Ключ и за тавани, за мазета...

Даже трябва ключ и за клозета.

 

Във ключа е истината вече -

бориш се за ключове, човече!

Цял живот със ключове във джоба,

схващаш в края, че не трябват в гроба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега младите се "заключват" в айфона или компютъра и ги няма за околните...няма комуникация... и това е вид ключ уж към света. А в същност към изолацията
  • Ключът за човешкото сърце е най- скъпо струващ.Браво Ники. Поздрав
  • Благодаря, Приятели, за съпричастността към темата и за оценките!
    Много неща станаха за заключване, а и ние самите се заключихме за околния свят.Това е моята идея. Благодаря за вниманието!
    Желая Ви лека и спорна седмица!
  • Има ключове и към човешките сърца. И те са най-ценните...
    Привет!
  • Да, толкова много ключове, че накрая се превръщат в символ. Дори и отношенията ни с хората, както и самите хора се превръщат в шперцове за отваряне на врати. Това води до бездуховност. Както казва Хегел - интелектът е хитър, но не е умен! Поздрав за интересната тема, Никола и за сполучливата й реализация! Успешна нова седмица от мен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...