25 mar 2018, 20:15

Клюкарката овца

3.4K 4 6

                                                          На мегдана по средата

                                                          една овца вървеше,

                                                          като метроном главата

                                                          насам-натам въртеше.

                        

                                                          Да види, чуе, разбере

                                                          какво, кога, къде,

                                                          в човешкото се люшнало море

                                                          ценна вест да не отърве!

                 

                                                          Да е готова за вечерта

                                                          пред останалите овце

                                                          с изнасянето на речта

                                                          когато с тях се събере.

                     

                                                          Застанала на стадото в средата

                                                          дълго да разказва, да блее,

                                                          от знанията ѝ за света и махалата

                                                          всяка овца да немее.

                      

                                                          Така се върти колелото

                                                          в града и в селото,

                                                          във всички посоки на земята,

                                                          ден не минава без словото на овцата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...