Mar 25, 2018, 8:15 PM

Клюкарката овца

3.4K 4 6

                                                          На мегдана по средата

                                                          една овца вървеше,

                                                          като метроном главата

                                                          насам-натам въртеше.

                        

                                                          Да види, чуе, разбере

                                                          какво, кога, къде,

                                                          в човешкото се люшнало море

                                                          ценна вест да не отърве!

                 

                                                          Да е готова за вечерта

                                                          пред останалите овце

                                                          с изнасянето на речта

                                                          когато с тях се събере.

                     

                                                          Застанала на стадото в средата

                                                          дълго да разказва, да блее,

                                                          от знанията ѝ за света и махалата

                                                          всяка овца да немее.

                      

                                                          Така се върти колелото

                                                          в града и в селото,

                                                          във всички посоки на земята,

                                                          ден не минава без словото на овцата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....