На мегдана по средата
една овца вървеше,
като метроном главата
насам-натам въртеше.
Да види, чуе, разбере
какво, кога, къде,
в човешкото се люшнало море
ценна вест да не отърве!
Да е готова за вечерта
пред останалите овце
с изнасянето на речта
когато с тях се събере.
Застанала на стадото в средата
дълго да разказва, да блее,
от знанията ѝ за света и махалата
всяка овца да немее.
Така се върти колелото
в града и в селото,
във всички посоки на земята,
ден не минава без словото на овцата!
© Никола Яндов Все права защищены