25 мар. 2018 г., 20:15

Клюкарката овца

3.4K 4 6

                                                          На мегдана по средата

                                                          една овца вървеше,

                                                          като метроном главата

                                                          насам-натам въртеше.

                        

                                                          Да види, чуе, разбере

                                                          какво, кога, къде,

                                                          в човешкото се люшнало море

                                                          ценна вест да не отърве!

                 

                                                          Да е готова за вечерта

                                                          пред останалите овце

                                                          с изнасянето на речта

                                                          когато с тях се събере.

                     

                                                          Застанала на стадото в средата

                                                          дълго да разказва, да блее,

                                                          от знанията ѝ за света и махалата

                                                          всяка овца да немее.

                      

                                                          Така се върти колелото

                                                          в града и в селото,

                                                          във всички посоки на земята,

                                                          ден не минава без словото на овцата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...