25 мар. 2018 г., 20:15

Клюкарката овца

3.4K 4 6

                                                          На мегдана по средата

                                                          една овца вървеше,

                                                          като метроном главата

                                                          насам-натам въртеше.

                        

                                                          Да види, чуе, разбере

                                                          какво, кога, къде,

                                                          в човешкото се люшнало море

                                                          ценна вест да не отърве!

                 

                                                          Да е готова за вечерта

                                                          пред останалите овце

                                                          с изнасянето на речта

                                                          когато с тях се събере.

                     

                                                          Застанала на стадото в средата

                                                          дълго да разказва, да блее,

                                                          от знанията ѝ за света и махалата

                                                          всяка овца да немее.

                      

                                                          Така се върти колелото

                                                          в града и в селото,

                                                          във всички посоки на земята,

                                                          ден не минава без словото на овцата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...