22 may 2019, 15:15

Книга на живота

  Poesía » Otra
1K 0 2

Тезгях и книга върху него

с дебел от прах корица,

престъпвам и чета отгоре

"Живота на една женица".

Отгръщам страницата първа,

рождена дата за начало,

от люлката и първа стъпка

годините прииждат

стъпало след стъпало.

моминска разцъфтяла стъпка,

откъсната с любов и тръпка,

положена грижливо в длани

преминали през бури и забрани,

запазили съкровището ценно,

поливали редовно, неизменно.

Цъфтяла, раждала  и плод,

растяла със уверен ход.

Така вървяло щастието в русло,

рисувано любовно с устни,

в книгата наречена живот.

И страници изписани минават

и бръчки времето са издълбали,

красиви те извивки начертали.

Книгата към края и отивам,

но вместо да заплача се усмихвам,

такъв живот описан заслужава,

никога да не е в забрава.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Балкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...