22.05.2019 г., 15:15

Книга на живота

1K 0 2

Тезгях и книга върху него

с дебел от прах корица,

престъпвам и чета отгоре

"Живота на една женица".

Отгръщам страницата първа,

рождена дата за начало,

от люлката и първа стъпка

годините прииждат

стъпало след стъпало.

моминска разцъфтяла стъпка,

откъсната с любов и тръпка,

положена грижливо в длани

преминали през бури и забрани,

запазили съкровището ценно,

поливали редовно, неизменно.

Цъфтяла, раждала  и плод,

растяла със уверен ход.

Така вървяло щастието в русло,

рисувано любовно с устни,

в книгата наречена живот.

И страници изписани минават

и бръчки времето са издълбали,

красиви те извивки начертали.

Книгата към края и отивам,

но вместо да заплача се усмихвам,

такъв живот описан заслужава,

никога да не е в забрава.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Балкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...