22 мая 2019 г., 15:15

Книга на живота

1K 0 2

Тезгях и книга върху него

с дебел от прах корица,

престъпвам и чета отгоре

"Живота на една женица".

Отгръщам страницата първа,

рождена дата за начало,

от люлката и първа стъпка

годините прииждат

стъпало след стъпало.

моминска разцъфтяла стъпка,

откъсната с любов и тръпка,

положена грижливо в длани

преминали през бури и забрани,

запазили съкровището ценно,

поливали редовно, неизменно.

Цъфтяла, раждала  и плод,

растяла със уверен ход.

Така вървяло щастието в русло,

рисувано любовно с устни,

в книгата наречена живот.

И страници изписани минават

и бръчки времето са издълбали,

красиви те извивки начертали.

Книгата към края и отивам,

но вместо да заплача се усмихвам,

такъв живот описан заслужава,

никога да не е в забрава.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Балкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...