Тезгях и книга върху него
с дебел от прах корица,
престъпвам и чета отгоре
"Живота на една женица".
Отгръщам страницата първа,
рождена дата за начало,
от люлката и първа стъпка
годините прииждат
стъпало след стъпало.
моминска разцъфтяла стъпка,
откъсната с любов и тръпка,
положена грижливо в длани
преминали през бури и забрани,
запазили съкровището ценно,
поливали редовно, неизменно.
Цъфтяла, раждала и плод,
растяла със уверен ход.
Така вървяло щастието в русло,
рисувано любовно с устни,
в книгата наречена живот.
И страници изписани минават
и бръчки времето са издълбали,
красиви те извивки начертали.
Книгата към края и отивам,
но вместо да заплача се усмихвам,
такъв живот описан заслужава,
никога да не е в забрава.
© Иванка Балкова Все права защищены