May 22, 2019, 3:15 PM

Книга на живота

  Poetry » Other
1K 0 2

Тезгях и книга върху него

с дебел от прах корица,

престъпвам и чета отгоре

"Живота на една женица".

Отгръщам страницата първа,

рождена дата за начало,

от люлката и първа стъпка

годините прииждат

стъпало след стъпало.

моминска разцъфтяла стъпка,

откъсната с любов и тръпка,

положена грижливо в длани

преминали през бури и забрани,

запазили съкровището ценно,

поливали редовно, неизменно.

Цъфтяла, раждала  и плод,

растяла със уверен ход.

Така вървяло щастието в русло,

рисувано любовно с устни,

в книгата наречена живот.

И страници изписани минават

и бръчки времето са издълбали,

красиви те извивки начертали.

Книгата към края и отивам,

но вместо да заплача се усмихвам,

такъв живот описан заслужава,

никога да не е в забрава.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Балкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...