May 22, 2019, 3:15 PM

Книга на живота

  Poetry » Other
1K 0 2

Тезгях и книга върху него

с дебел от прах корица,

престъпвам и чета отгоре

"Живота на една женица".

Отгръщам страницата първа,

рождена дата за начало,

от люлката и първа стъпка

годините прииждат

стъпало след стъпало.

моминска разцъфтяла стъпка,

откъсната с любов и тръпка,

положена грижливо в длани

преминали през бури и забрани,

запазили съкровището ценно,

поливали редовно, неизменно.

Цъфтяла, раждала  и плод,

растяла със уверен ход.

Така вървяло щастието в русло,

рисувано любовно с устни,

в книгата наречена живот.

И страници изписани минават

и бръчки времето са издълбали,

красиви те извивки начертали.

Книгата към края и отивам,

но вместо да заплача се усмихвам,

такъв живот описан заслужава,

никога да не е в забрава.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Балкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...