Кодирано в звездите

Comentarios

• 

  pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  Чудесто е,че днес попаднах на твоята поезия! Аплодирам те горещо!

  2016-10-14T12:20:14+03:00
• 

  Anita765 (Ани Монева)

  "Но ме боли! Боли от тишината,
  която се промъква все по-близо
  до светлото, останало в душата ми,
  до малкото, което ме разсмива..."
  
  Много силен емоционален заряд имат тези редове.

  2015-08-01T14:18:37+03:00
• 

  Eva55 (Евелина Стоянова)

  Оооопс..., много силно..., страхотно...!!!
  "Отдавна не съм казвала на глас
  как се превежда онзи странен ритъм -
  пулсиращ ей там в ляво, чак до бяс...
  Кодирах тайните му във звездите."

  2015-07-31T23:02:33+03:00
• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  Отиват си чувствата, като едното нищо си отиват. На тяхно място обаче идват уж други, но всъщност са от нашия стар арсенал, а диапазонът им може да се простре и до двете крайности. Има състояние, което временно би могло да имитира форма на безчувственост, а нейде на заден план - в дълбокото, се вихрят процеси с разрушителна сила. Не е добре да се задържа човек в подобна безчувственост. Би било лошо, амебно-лошо...
  Хубаво пишеш, Павлина. Произведението ти е сериозно и умело построено. Знаем добре кои чувства визираш и към каква ситуация са съотнесени. Затова бих желал да не отдаваш значение на началния ми коментар. Той е доста встрани от идеята ти и само бегла притурка към нея.

  2015-07-31T21:44:48+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Харесва ми как „тишината“ се прокрадва „до светлото“. Всичко е само временно, докато следващите поводи за смях и радост разтърсят душата Поздрави!

  2015-07-31T18:32:17+03:00