Jul 30, 2015, 11:18 PM

Кодирано в звездите

  Poetry
800 1 9


Отдавна не съм писала и ред.
(След думичката "сбогом" посивявам)
а късно вечер мисълта за теб
крещи ми, че не съм те преживяла.

Отдавна не съм казвала на глас
как се превежда онзи странен ритъм
пулсиращ ей-там в ляво, чак до бяс...
(Кодирах тайните му във звездите).

Но ме боли! Боли от тишината,
която се промъква все по-близо
до светлото, останало в душата ми,
до малкото, което ме разсмива...

Отдавна не съм плакала от болка,
но тази нощ очите ми преливат.
Сбогуване на думи, само толкоз!
Не могат чувствата да си отидат!

Павлина Соколова
'2013 г. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесто е,че днес попаднах на твоята поезия! Аплодирам те горещо!
  • "Но ме боли! Боли от тишината,
    която се промъква все по-близо
    до светлото, останало в душата ми,
    до малкото, което ме разсмива..."

    Много силен емоционален заряд имат тези редове.
  • Оооопс..., много силно..., страхотно...!!!
    "Отдавна не съм казвала на глас
    как се превежда онзи странен ритъм -
    пулсиращ ей там в ляво, чак до бяс...
    Кодирах тайните му във звездите."
  • Отиват си чувствата, като едното нищо си отиват. На тяхно място обаче идват уж други, но всъщност са от нашия стар арсенал, а диапазонът им може да се простре и до двете крайности. Има състояние, което временно би могло да имитира форма на безчувственост, а нейде на заден план - в дълбокото, се вихрят процеси с разрушителна сила. Не е добре да се задържа човек в подобна безчувственост. Би било лошо, амебно-лошо...
    Хубаво пишеш, Павлина. Произведението ти е сериозно и умело построено. Знаем добре кои чувства визираш и към каква ситуация са съотнесени. Затова бих желал да не отдаваш значение на началния ми коментар. Той е доста встрани от идеята ти и само бегла притурка към нея.
  • Харесва ми как „тишината“ се прокрадва „до светлото“. Всичко е само временно, докато следващите поводи за смях и радост разтърсят душата Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...