Jul 30, 2015, 11:18 PM

Кодирано в звездите

Poetry

799 1 9

Отдавна не съм писала и ред.
(След думичката "сбогом" посивявам)
а късно вечер мисълта за теб
крещи ми, че не съм те преживяла.
Отдавна не съм казвала на глас
как се превежда онзи странен ритъм
пулсиращ ей-там в ляво, чак до бяс...
(Кодирах тайните му във звездите).
Но ме боли! Боли от тишината,
която се промъква все по-близо
до светлото, останало в душата ми,
до малкото, което ме разсмива...
Отдавна не съм плакала от болка,
но тази нощ очите ми преливат.
Сбогуване на думи, само толкоз!
Не могат чувствата да си отидат!

Павлина Соколова '2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Чудесто е,че днес попаднах на твоята поезия! Аплодирам те горещо!

2016-10-14T12:20:14+03:00
Anita765 (Ани Монева)

"Но ме боли! Боли от тишината,
която се промъква все по-близо
до светлото, останало в душата ми,
до малкото, което ме разсмива..."

Много силен емоционален заряд имат тези редове.

2015-08-01T14:18:37+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Оооопс..., много силно..., страхотно...!!!
"Отдавна не съм казвала на глас
как се превежда онзи странен ритъм -
пулсиращ ей там в ляво, чак до бяс...
Кодирах тайните му във звездите."

2015-07-31T23:02:33+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Отиват си чувствата, като едното нищо си отиват. На тяхно място обаче идват уж други, но всъщност са от нашия стар арсенал, а диапазонът им може да се простре и до двете крайности. Има състояние, което временно би могло да имитира форма на безчувственост, а нейде на заден план - в дълбокото, се вихрят процеси с разрушителна сила. Не е добре да се задържа човек в подобна безчувственост. Би било лошо, амебно-лошо...
Хубаво пишеш, Павлина. Произведението ти е сериозно и умело построено. Знаем добре кои чувства визираш и към каква ситуация са съотнесени. Затова бих желал да не отдаваш значение на началния ми коментар. Той е доста встрани от идеята ти и само бегла притурка към нея.

2015-07-31T21:44:48+03:00
limeruna (Йоана)

Харесва ми как „тишината“ се прокрадва „до светлото“. Всичко е само временно, докато следващите поводи за смях и радост разтърсят душата Поздрави!

2015-07-31T18:32:17+03:00