Кодирано в звездите
Отдавна не съм писала и ред.
(След думичката "сбогом" посивявам)
а късно вечер мисълта за теб
крещи ми, че не съм те преживяла.
Отдавна не съм казвала на глас
как се превежда онзи странен ритъм
пулсиращ ей-там в ляво, чак до бяс...
(Кодирах тайните му във звездите).
Но ме боли! Боли от тишината,
която се промъква все по-близо
до светлото, останало в душата ми,
до малкото, което ме разсмива...
Отдавна не съм плакала от болка,
но тази нощ очите ми преливат.
Сбогуване на думи, само толкоз!
Не могат чувствата да си отидат!
Павлина Соколова '2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
На тяхно място обаче идват уж други, но всъщност са от нашия стар арсенал, а диапазонът им може да се простре и до двете крайности. Има състояние, което временно би могло да имитира форма на безчувственост, а нейде на заден план - в дълбокото, се вихрят процеси с разрушителна сила. Не е добре да се задържа човек в подобна безчувственост. Би било лошо, амебно-лошо... 
Поздрави!