Avis (Павлина Соколова)
362 966
30.07.2015 г., 23:18 ч.

Кодирано в звездите 

  Поезия
660 1 9


Отдавна не съм писала и ред.
(След думичката "сбогом" посивявам)
а късно вечер мисълта за теб
крещи ми, че не съм те преживяла.

Отдавна не съм казвала на глас
как се превежда онзи странен ритъм
пулсиращ ей-там в ляво, чак до бяс...
(Кодирах тайните му във звездите).

Но ме боли! Боли от тишината,
която се промъква все по-близо
до светлото, останало в душата ми,
до малкото, което ме разсмива...

Отдавна не съм плакала от болка,
но тази нощ очите ми преливат.
Сбогуване на думи, само толкоз!
Не могат чувствата да си отидат!

Павлина Соколова
'2013 г. 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесто е,че днес попаднах на твоята поезия! Аплодирам те горещо!
  • "Но ме боли! Боли от тишината,
    която се промъква все по-близо
    до светлото, останало в душата ми,
    до малкото, което ме разсмива..."

    Много силен емоционален заряд имат тези редове.
  • Оооопс..., много силно..., страхотно...!!!
    "Отдавна не съм казвала на глас
    как се превежда онзи странен ритъм -
    пулсиращ ей там в ляво, чак до бяс...
    Кодирах тайните му във звездите."
  • Отиват си чувствата, като едното нищо си отиват. На тяхно място обаче идват уж други, но всъщност са от нашия стар арсенал, а диапазонът им може да се простре и до двете крайности. Има състояние, което временно би могло да имитира форма на безчувственост, а нейде на заден план - в дълбокото, се вихрят процеси с разрушителна сила. Не е добре да се задържа човек в подобна безчувственост. Би било лошо, амебно-лошо...
    Хубаво пишеш, Павлина. Произведението ти е сериозно и умело построено. Знаем добре кои чувства визираш и към каква ситуация са съотнесени. Затова бих желал да не отдаваш значение на началния ми коментар. Той е доста встрани от идеята ти и само бегла притурка към нея.
  • Харесва ми как „тишината“ се прокрадва „до светлото“. Всичко е само временно, докато следващите поводи за смях и радост разтърсят душата Поздрави!
  • Изстрадано и написано с болка!Пука се от чувства!Харесах и оценявам!
    Поздрави, Павлина!Хубав прохладен ден!
  • Пиши, плачи...докато си отидат чувствата!
  • "Отдавна не съм плакала от болка,
    но тази нощ очите ми преливат.
    Сбогуване на думи, само толкоз!
    Не могат чувствата да си отидат!"
    Колко добре те разбирам, Павлина!Много добре си го казала!
    Поздрав за хубавата творба и за нейната авторка!Хубав ден!
  • ..."а късно вечер мисълта за теб
    крещи ми, че не съм те преживяла..."

    Ох, как ги мразя тези вечери и тези мисли...
    Чувствата обаче си отиват!
Предложения
: ??:??