28 jul 2016, 8:52

Кое ни свързва

677 3 16

 

Страстта е жаркото послание
на гладни за докосване тела.
В самите нас е огнено дихание, 
но не това ни свързва. Не това!

 

На вятъра подобна е страстта –
тя бързо преминава и утихва. 
Тогава тихо се промъква любовта
и в целия си блясък се усмихва.

 

И щом я видим с истински очи,
тя в нас като енергия се влива,
егото ни скрива се, мълчи,
и нашите души в една се сливат.

 

27. 07. 2016 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам как нежно твоите мисли се редят. Започвам радостно денят дали и мен ще сполетят.
  • Много ми хареса..страхотно е !!
  • Аз споделям същата философия! Ако душата не бъде достигната, докосната и погалена, едва ли тялото би трепнало. Аксиомата на изтънчено чувстващите люде! Лечебна амалгама от философия, психология и езотерика! Алхимията на поезията е с неоспоримо лечебно въздействие! Удоволствие е да съпреживееш поетично извисената одухотвереност на магията, свързваща двата пола. Благодаря!
  • Аз не отричам страстта и секса като фактор в една връзка. Благодаря ви за вашето одобрение!
  • Прекрасно стихотворение! Браво, Румене!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...