28 jul 2016, 8:52

Кое ни свързва

681 3 16

 

Страстта е жаркото послание
на гладни за докосване тела.
В самите нас е огнено дихание, 
но не това ни свързва. Не това!

 

На вятъра подобна е страстта –
тя бързо преминава и утихва. 
Тогава тихо се промъква любовта
и в целия си блясък се усмихва.

 

И щом я видим с истински очи,
тя в нас като енергия се влива,
егото ни скрива се, мълчи,
и нашите души в една се сливат.

 

27. 07. 2016 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам как нежно твоите мисли се редят. Започвам радостно денят дали и мен ще сполетят.
  • Много ми хареса..страхотно е !!
  • Аз споделям същата философия! Ако душата не бъде достигната, докосната и погалена, едва ли тялото би трепнало. Аксиомата на изтънчено чувстващите люде! Лечебна амалгама от философия, психология и езотерика! Алхимията на поезията е с неоспоримо лечебно въздействие! Удоволствие е да съпреживееш поетично извисената одухотвереност на магията, свързваща двата пола. Благодаря!
  • Аз не отричам страстта и секса като фактор в една връзка. Благодаря ви за вашето одобрение!
  • Прекрасно стихотворение! Браво, Румене!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...