Страстта е жаркото послание
на гладни за докосване тела.
В самите нас е огнено дихание,
но не това ни свързва. Не това!
На вятъра подобна е страстта –
тя бързо преминава и утихва.
Тогава тихо се промъква любовта
и в целия си блясък се усмихва.
И щом я видим с истински очи,
тя в нас като енергия се влива,
егото ни скрива се, мълчи,
и нашите души в една се сливат.
27. 07. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
