28.07.2016 г., 8:52

Кое ни свързва

671 3 16

 

Страстта е жаркото послание
на гладни за докосване тела.
В самите нас е огнено дихание, 
но не това ни свързва. Не това!

 

На вятъра подобна е страстта –
тя бързо преминава и утихва. 
Тогава тихо се промъква любовта
и в целия си блясък се усмихва.

 

И щом я видим с истински очи,
тя в нас като енергия се влива,
егото ни скрива се, мълчи,
и нашите души в една се сливат.

 

27. 07. 2016 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам как нежно твоите мисли се редят. Започвам радостно денят дали и мен ще сполетят.
  • Много ми хареса..страхотно е !!
  • Аз споделям същата философия! Ако душата не бъде достигната, докосната и погалена, едва ли тялото би трепнало. Аксиомата на изтънчено чувстващите люде! Лечебна амалгама от философия, психология и езотерика! Алхимията на поезията е с неоспоримо лечебно въздействие! Удоволствие е да съпреживееш поетично извисената одухотвереност на магията, свързваща двата пола. Благодаря!
  • Аз не отричам страстта и секса като фактор в една връзка. Благодаря ви за вашето одобрение!
  • Прекрасно стихотворение! Браво, Румене!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...