28 июл. 2016 г., 08:52

Кое ни свързва

680 3 16

 

Страстта е жаркото послание
на гладни за докосване тела.
В самите нас е огнено дихание, 
но не това ни свързва. Не това!

 

На вятъра подобна е страстта –
тя бързо преминава и утихва. 
Тогава тихо се промъква любовта
и в целия си блясък се усмихва.

 

И щом я видим с истински очи,
тя в нас като енергия се влива,
егото ни скрива се, мълчи,
и нашите души в една се сливат.

 

27. 07. 2016 г.
Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам как нежно твоите мисли се редят. Започвам радостно денят дали и мен ще сполетят.
  • Много ми хареса..страхотно е !!
  • Аз споделям същата философия! Ако душата не бъде достигната, докосната и погалена, едва ли тялото би трепнало. Аксиомата на изтънчено чувстващите люде! Лечебна амалгама от философия, психология и езотерика! Алхимията на поезията е с неоспоримо лечебно въздействие! Удоволствие е да съпреживееш поетично извисената одухотвереност на магията, свързваща двата пола. Благодаря!
  • Аз не отричам страстта и секса като фактор в една връзка. Благодаря ви за вашето одобрение!
  • Прекрасно стихотворение! Браво, Румене!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...