27 oct 2017, 9:03

Което е било...

1.1K 6 8

Което е било, не се завръща
пиесата е сбъркана в началото -
някой себе си прегръща,
реже вените на цялото,
а кръвта е все една и съща...
принцесата замръква до слугата
и причината изобщо не е важна,
важно е какво твърди мълвата,
съдбата се напива до без памет
и годините натам са високосни,
с Името на Бог раздава карти
и чака някой да си ги изпроси...
което е сега, ще бъде минало...
след полунощ любовите
ще скитат боси,
устните им ще топят
тъгата, мъката и всичко...
епилогът е начало за обичане,
след него болката целува лично.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петър1, благодаря, че сте погледнали и зад думите
  • Веси-Еси, Рени Първанова, Изумрудена Кати, Ласка, Силви Илиева и Надя Ангелова: Благодаря ви от сърце, мили мои, благодаря!
  • Жени, много ми хареса! Поздравления за прекрасния стих!
  • Много, много ми хареса, Жени! Отдавна не бях те чела и се радвам, че можах!
  • Поздравления за хубавия стих, Жени!
    "което е сега, ще бъде минало..."

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...