Което е било...
Което е било, не се завръща
пиесата е сбъркана в началото -
някой себе си прегръща,
реже вените на цялото,
а кръвта е все една и съща...
принцесата замръква до слугата
и причината изобщо не е важна,
важно е какво твърди мълвата,
съдбата се напива до без памет
и годините натам са високосни,
с Името на Бог раздава карти
и чака някой да си ги изпроси...
което е сега, ще бъде минало...
след полунощ любовите
ще скитат боси,
устните им ще топят
тъгата, мъката и всичко...
епилогът е начало за обичане,
след него болката целува лично.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
