LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
7 jul 2006, 20:43

Кога душата се преражда?

  Poesía
854 0 12
Какво би бил един Граал
без съградения му свят олтар?
Една забравена и празна чаша
горчилото от себе си поднася
към устни плътни от печал
без пристан тих и без олтар...
Нали душата се преражда,
когато утолява свойта жажда,
отпивайки от чашата с балсам...
и свят, когато си създал
където само две души
да срещат своите лъчи.

-На моето сърце си господар,
щом правиш от душата ми олтар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Благодаря ви Поли и Пети!
    Поздрав и спокойна вечер!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Кога душата се преражда???
    "и свят, когато си създал
    където само две души
    да срещат своите лъчи."
    Много ми хареса,Лъки!
  • liastovicata (Поли)
    liastovicata (Поли)
    Преродена и чиста от любовта!
    Поздрав Роси и радостни дни мила
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Роси,
    Ти поставяш в отношение Граала и Олтара и по този начин ги превръщаш в метафори на влюбените души, а аз продължавам тази логика и показвам Граала като Олтар, пазещ балсама на живота. По своята форма текстът ти е сонет, който добре може да бъде защитен. Само тази пряка реч май героинята я прави със себе си?
    Поздрав!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Здравей Ласка!
    Радвам се, че ти е харесало!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0