LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
Jul 7, 2006, 8:43 PM

Кога душата се преражда?

  Poetry
852 0 12
Какво би бил един Граал
без съградения му свят олтар?
Една забравена и празна чаша
горчилото от себе си поднася
към устни плътни от печал
без пристан тих и без олтар...
Нали душата се преражда,
когато утолява свойта жажда,
отпивайки от чашата с балсам...
и свят, когато си създал
където само две души
да срещат своите лъчи.

-На моето сърце си господар,
щом правиш от душата ми олтар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Благодаря ви Поли и Пети!
    Поздрав и спокойна вечер!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Кога душата се преражда???
    "и свят, когато си създал
    където само две души
    да срещат своите лъчи."
    Много ми хареса,Лъки!
  • liastovicata (Поли)
    liastovicata (Поли)
    Преродена и чиста от любовта!
    Поздрав Роси и радостни дни мила
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Роси,
    Ти поставяш в отношение Граала и Олтара и по този начин ги превръщаш в метафори на влюбените души, а аз продължавам тази логика и показвам Граала като Олтар, пазещ балсама на живота. По своята форма текстът ти е сонет, който добре може да бъде защитен. Само тази пряка реч май героинята я прави със себе си?
    Поздрав!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Здравей Ласка!
    Радвам се, че ти е харесало!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0