7.07.2006 г., 20:43

Кога душата се преражда?

Поезия

853 0 12

Какво би бил един Граал
без съградения му свят олтар?
Една забравена и празна чаша
горчилото от себе си поднася
към устни плътни от печал
без пристан тих и без олтар...
Нали душата се преражда,
когато утолява свойта жажда,
отпивайки от чашата с балсам...
и свят, когато си създал
където само две души
да срещат своите лъчи.

-На моето сърце си господар,
щом правиш от душата ми олтар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

LYCKI (Росица Петрова)

Благодаря ви Поли и Пети!
Поздрав и спокойна вечер!

2006-07-08T00:55:15+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Кога душата се преражда???
"и свят, когато си създал
където само две души
да срещат своите лъчи."
Много ми хареса,Лъки!

2006-07-07T23:53:00+03:00
liastovicata (Поли)

Преродена и чиста от любовта!
Поздрав Роси и радостни дни мила

2006-07-07T23:03:23+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Роси,
Ти поставяш в отношение Граала и Олтара и по този начин ги превръщаш в метафори на влюбените души, а аз продължавам тази логика и показвам Граала като Олтар, пазещ балсама на живота. По своята форма текстът ти е сонет, който добре може да бъде защитен. Само тази пряка реч май героинята я прави със себе си?
Поздрав!

2006-07-07T22:27:28+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Здравей Ласка!
Радвам се, че ти е харесало!

2006-07-07T22:18:35+03:00