Какво би бил един Граал без съградения му свят олтар? Една забравена и празна чаша горчилото от себе си поднася към устни плътни от печал без пристан тих и без олтар... Нали душата се преражда, когато утолява свойта жажда, отпивайки от чашата с балсам... и свят, когато си създал където само две души да срещат своите лъчи.
-На моето сърце си господар, щом правиш от душата ми олтар.
Роси,
Ти поставяш в отношение Граала и Олтара и по този начин ги превръщаш в метафори на влюбените души, а аз продължавам тази логика и показвам Граала като Олтар, пазещ балсама на живота. По своята форма текстът ти е сонет, който добре може да бъде защитен. Само тази пряка реч май героинята я прави със себе си?
Поздрав!
Валери...
Вярно е, че положих много усилия при изясняването на логиката на цялостното индивидуално възпроизводство, което с теб правим вече от доста време.
В този текст не само се поставя въпроса за прераждането на душата, но се дава и правилен отговор, който има своята логика в задоволяване на нововъзникващата потребност. Всичко това казвам на пуфтящото писателче с препоръка да махне излагащия го коментар.
Текстът ти Роси, има висока стойност като логика, развита последователно.
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав и спокойна вечер!