В относително спокоен ден,
в относително красива зима,
реших да пиша първи стих,
и думи съчетах във рима.
Пишех първо за онази,
вече отшумялата любов,
думи удряха ме на талази,
следвах вътрешния зов.
И така родиха се куплети,
после стана първи стих,
и към гилдията от поети,
в този ден се присъединих.
После сън не ме ловеше,
думите ме ритаха в ума,
като пъзел бавно се редеше,
дори и в нощите стиха.
Така прописах, стана пролет,
с птици ведри, с първите цветя,
и до днеска продължавам този полет,
с думички вълшебни по листа.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados