19.02.2007 г., 20:33

Кога започнах да пиша

842 0 10

 

 

 

В относително спокоен ден,

в относително красива зима,

реших да пиша първи стих,

и думи съчетах във рима.

 

Пишех първо за онази,

вече отшумялата любов,

думи удряха ме на талази,

следвах вътрешния зов.

 

И така родиха се куплети,

после стана първи стих,

и към гилдията от поети,

в този ден се присъединих.

 

После сън не ме ловеше,

думите ме ритаха в ума,

като пъзел бавно се редеше,

дори и в нощите стиха.

 

Така прописах, стана пролет,

с птици ведри, с първите цветя,

и до днеска продължавам този полет,

с думички вълшебни по листа.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво пишеш!!Браво! Продължавай все така
  • не спирай да летиш, можеш
  • Не спирай да твориш!!! Аз ще те чета с интерес!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Добра равносметка правиш
    на "фаталтият" за тебе миг.
    Продължавай, без да оставиш
    неримуван порив или изблик.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • супер сладко написано..с такава лекота..вьзхищавам ти се!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...