19 февр. 2007 г., 20:33

Кога започнах да пиша

841 0 10

 

 

 

В относително спокоен ден,

в относително красива зима,

реших да пиша първи стих,

и думи съчетах във рима.

 

Пишех първо за онази,

вече отшумялата любов,

думи удряха ме на талази,

следвах вътрешния зов.

 

И така родиха се куплети,

после стана първи стих,

и към гилдията от поети,

в този ден се присъединих.

 

После сън не ме ловеше,

думите ме ритаха в ума,

като пъзел бавно се редеше,

дори и в нощите стиха.

 

Така прописах, стана пролет,

с птици ведри, с първите цветя,

и до днеска продължавам този полет,

с думички вълшебни по листа.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво пишеш!!Браво! Продължавай все така
  • не спирай да летиш, можеш
  • Не спирай да твориш!!! Аз ще те чета с интерес!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Добра равносметка правиш
    на "фаталтият" за тебе миг.
    Продължавай, без да оставиш
    неримуван порив или изблик.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • супер сладко написано..с такава лекота..вьзхищавам ти се!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...