Feb 19, 2007, 8:33 PM

Кога започнах да пиша

  Poetry
837 0 10

 

 

 

В относително спокоен ден,

в относително красива зима,

реших да пиша първи стих,

и думи съчетах във рима.

 

Пишех първо за онази,

вече отшумялата любов,

думи удряха ме на талази,

следвах вътрешния зов.

 

И така родиха се куплети,

после стана първи стих,

и към гилдията от поети,

в този ден се присъединих.

 

После сън не ме ловеше,

думите ме ритаха в ума,

като пъзел бавно се редеше,

дори и в нощите стиха.

 

Така прописах, стана пролет,

с птици ведри, с първите цветя,

и до днеска продължавам този полет,

с думички вълшебни по листа.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво пишеш!!Браво! Продължавай все така
  • не спирай да летиш, можеш
  • Не спирай да твориш!!! Аз ще те чета с интерес!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Добра равносметка правиш
    на "фаталтият" за тебе миг.
    Продължавай, без да оставиш
    неримуван порив или изблик.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • супер сладко написано..с такава лекота..вьзхищавам ти се!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...