27 jul 2007, 9:18

Когато

  Poesía
606 0 2
Когато съм със тебе, съм различен;
отказвам роли в злободневни епиграми,
с които най-редовно се закичвах...
Макар да знам, че мразиш да те мамят.

Когато ме обичаш, съм спокоен.
От всекидневни навици не се влияя
и погледът ми не е еднослоен...
Дано поне това ми завещаеш!

Когато ме напуснеш, ще приседна
на топлата земя от сласт огряна
и сигурно ще плача като за последно...
А после пак предишният ще стана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финала бе най-силното в стиха, но защо трябва да е "когато", пожелавам ти да не свършва!
  • Силен финал!Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...