27 jul 2007, 9:18

Когато

  Poesía
603 0 2
Когато съм със тебе, съм различен;
отказвам роли в злободневни епиграми,
с които най-редовно се закичвах...
Макар да знам, че мразиш да те мамят.

Когато ме обичаш, съм спокоен.
От всекидневни навици не се влияя
и погледът ми не е еднослоен...
Дано поне това ми завещаеш!

Когато ме напуснеш, ще приседна
на топлата земя от сласт огряна
и сигурно ще плача като за последно...
А после пак предишният ще стана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финала бе най-силното в стиха, но защо трябва да е "когато", пожелавам ти да не свършва!
  • Силен финал!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...