Jul 27, 2007, 9:18 AM

Когато

Poetry

600 0 2

Когато съм със тебе, съм различен;
отказвам роли в злободневни епиграми,
с които най-редовно се закичвах...
Макар да знам, че мразиш да те мамят.

Когато ме обичаш, съм спокоен.
От всекидневни навици не се влияя
и погледът ми не е еднослоен...
Дано поне това ми завещаеш!

Когато ме напуснеш, ще приседна
на топлата земя от сласт огряна
и сигурно ще плача като за последно...
А после пак предишният ще стана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jolly_Roger (Рефицул)

Финала бе най-силното в стиха, но защо трябва да е "когато", пожелавам ти да не свършва!

2007-07-27T11:49:48+03:00
IVETO_tattoo (Ивето)

Силен финал!Поздрав!

2007-07-27T11:00:29+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0