4 oct 2007, 19:59

когато...

  Poesía
867 0 17
Когато ме докосваш във съня ми,
от светлост се изливам във лъчи,
които се преливат в мисълта ти
със струните на пеещи щурци.
Когато ме целунеш във съня ми,
от нежност се разтваря вечерта,
която ме люлее в песента си
на мъжката ти влюбената душа.
Когато те желая във съня си,
издигам се над сивата мъгла,
танцувам с пухкавите облаци,
най- сините мечтания на любовта.
Когато се събудя след съня,
в очите пазя нежна топлина
и стискам в шепи светлината...
все някога на теб да подаря.
Тогава, когато те намеря,
макар в един неизживян живот,
да мога пак да ти се случа
със цялата си  ангелска любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...