когато...
от светлост се изливам във лъчи,
които се преливат в мисълта ти
със струните на пеещи щурци.
Когато ме целунеш във съня ми,
от нежност се разтваря вечерта,
която ме люлее в песента си
на мъжката ти влюбената душа.
Когато те желая във съня си,
издигам се над сивата мъгла,
танцувам с пухкавите облаци,
най- сините мечтания на любовта.
Когато се събудя след съня,
в очите пазя нежна топлина
и стискам в шепи светлината...
все някога на теб да подаря.
Тогава, когато те намеря,
макар в един неизживян живот,
да мога пак да ти се случа
със цялата си ангелска любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
