4 oct 2007, 19:59

когато...

  Poesía
862 0 17
Когато ме докосваш във съня ми,
от светлост се изливам във лъчи,
които се преливат в мисълта ти
със струните на пеещи щурци.
Когато ме целунеш във съня ми,
от нежност се разтваря вечерта,
която ме люлее в песента си
на мъжката ти влюбената душа.
Когато те желая във съня си,
издигам се над сивата мъгла,
танцувам с пухкавите облаци,
най- сините мечтания на любовта.
Когато се събудя след съня,
в очите пазя нежна топлина
и стискам в шепи светлината...
все някога на теб да подаря.
Тогава, когато те намеря,
макар в един неизживян живот,
да мога пак да ти се случа
със цялата си  ангелска любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....