когато...
от светлост се изливам във лъчи,
които се преливат в мисълта ти
със струните на пеещи щурци.
Когато ме целунеш във съня ми,
от нежност се разтваря вечерта,
която ме люлее в песента си
на мъжката ти влюбената душа.
Когато те желая във съня си,
издигам се над сивата мъгла,
танцувам с пухкавите облаци,
най- сините мечтания на любовта.
Когато се събудя след съня,
в очите пазя нежна топлина
и стискам в шепи светлината...
все някога на теб да подаря.
Тогава, когато те намеря,
макар в един неизживян живот,
да мога пак да ти се случа
със цялата си ангелска любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
