Люб (Любка Момчилова) Люб (Любка Момчилова)
1 20
28 ene 2012, 12:22

Когато

  Poesía
636 0 3 

Когато някой ден от този свят си тръгна,
навън ще е красиво и спокойно,
небето радостно ще ме прегърне
с омайната си звездна перелина.

И в синевата тихо ще се рея
със облаците срамежливи,
и боса над полетата ще тичам
със кометите щастливи и игриви.

Ще бъда там, ще скитам сред звездите,
а те ще се усмихват закачливо,
лунен лъч ще сплита ми косите,
ухаещи на люляк във градина.

А животът долу ще си продължава
в монотонния забързан ритъм,
сезони ще се сменят, дни ще отминават,
души ще се раждат и ще отлитат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Момчилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0