28.01.2012 г., 12:22 ч.

Когато 

  Поезия
480 0 3

Когато някой ден от този свят си тръгна,
навън ще е красиво и спокойно,
небето радостно ще ме прегърне
с омайната си звездна перелина.

И в синевата тихо ще се рея
със облаците срамежливи,
и боса над полетата ще тичам
със кометите щастливи и игриви.

Ще бъда там, ще скитам сред звездите,
а те ще се усмихват закачливо,
лунен лъч ще сплита ми косите,
ухаещи на люляк във градина.

А животът долу ще си продължава
в монотонния забързан ритъм,
сезони ще се сменят, дни ще отминават,
души ще се раждат и ще отлитат.

© Любка Момчилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??