Когато
Когато някой ден от този свят си тръгна, навън ще е красиво и спокойно, небето радостно ще ме прегърне с омайната си звездна перелина. И в синевата тихо ще се рея със облаците срамежливи, и боса над полетата ще тичам със кометите щастливи и игриви. Ще бъда там, ще скитам сред звездите, а те ще се усмихват закачливо, лунен лъч ще сплита ми косите, ухаещи на люляк във градина. А животът долу ще си продължава в монотонния забързан ритъм, сезони ще се сменят, дни ще отминават, души ще се раждат и ще отлитат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Момчилова Все права защищены
