28 янв. 2012 г., 12:22

Когато 

  Поэзия
469 0 3

Когато някой ден от този свят си тръгна,
навън ще е красиво и спокойно,
небето радостно ще ме прегърне
с омайната си звездна перелина.

И в синевата тихо ще се рея
със облаците срамежливи,
и боса над полетата ще тичам
със кометите щастливи и игриви.

Ще бъда там, ще скитам сред звездите,
а те ще се усмихват закачливо,
лунен лъч ще сплита ми косите,
ухаещи на люляк във градина.

А животът долу ще си продължава
в монотонния забързан ритъм,
сезони ще се сменят, дни ще отминават,
души ще се раждат и ще отлитат.

© Любка Момчилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??