Люб (Любка Момчилова) Люб (Любка Момчилова)
1 20
Jan 28, 2012, 12:22 PM

Когато

  Poetry
634 0 3 

Когато някой ден от този свят си тръгна,
навън ще е красиво и спокойно,
небето радостно ще ме прегърне
с омайната си звездна перелина.

И в синевата тихо ще се рея
със облаците срамежливи,
и боса над полетата ще тичам
със кометите щастливи и игриви.

Ще бъда там, ще скитам сред звездите,
а те ще се усмихват закачливо,
лунен лъч ще сплита ми косите,
ухаещи на люляк във градина.

А животът долу ще си продължава
в монотонния забързан ритъм,
сезони ще се сменят, дни ще отминават,
души ще се раждат и ще отлитат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Момчилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0