Когато най ти се мълчи,
когато задушават те гъстите мъгли,
аз ще бъда тиха, ще се свия,
ще те чакам, утешавам, от сълзите ти ще пия.
Когато, мили, искаш да се скриеш,
да се предадеш или накажеш сам,
аз ще бъда слънце, от лъчите ми да пиеш,
ще вярвам в тебе, нежна като плам.
Когато лоши думи те застрелят,
заспиваш ли изгубен, наранен,
даже да мълча, по теб целувките ми ще се стелят,
паднеш ли, ще падна, да си с мен.
А когато, мили,
със студени думи мен уцелиш,
аз ще ги преглътна, ще простя,
пак в утехата ми помощ да намериш,
а аз обичаща, чрез тебе да летя...
© Безстрашна Todos los derechos reservados