31 oct 2009, 22:15

Когато

  Poesía » Otra
955 0 0

Когато няма къде да положиш главата,
когато нямаш храна в устата,
когато чуваш как някой хлопва вратата,
когато тъгата те прободе в мрака.

Когато Светлината не те посреща,
когато Косача главата не свежда,
когато отлиташ при мъртвите в долината,
когато няма кой да избърше сълзата.

Какво правиш?

Самотният,
смъртният, 
невярващият  
и тъжният - Аз...  

... ще ти кажа!

Вдигни главата,
бори се за храната,
попречи на вратата,
отпрати тъгата!

Търси Светлината,
изпъди Косача,
не отлитай в долината,
сам избърши сълзата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонио Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...