31 oct 2009, 22:15

Когато

  Poesía » Otra
948 0 0

Когато няма къде да положиш главата,
когато нямаш храна в устата,
когато чуваш как някой хлопва вратата,
когато тъгата те прободе в мрака.

Когато Светлината не те посреща,
когато Косача главата не свежда,
когато отлиташ при мъртвите в долината,
когато няма кой да избърше сълзата.

Какво правиш?

Самотният,
смъртният, 
невярващият  
и тъжният - Аз...  

... ще ти кажа!

Вдигни главата,
бори се за храната,
попречи на вратата,
отпрати тъгата!

Търси Светлината,
изпъди Косача,
не отлитай в долината,
сам избърши сълзата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонио Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...