Oct 31, 2009, 10:15 PM

Когато

  Poetry » Other
954 0 0

Когато няма къде да положиш главата,
когато нямаш храна в устата,
когато чуваш как някой хлопва вратата,
когато тъгата те прободе в мрака.

Когато Светлината не те посреща,
когато Косача главата не свежда,
когато отлиташ при мъртвите в долината,
когато няма кой да избърше сълзата.

Какво правиш?

Самотният,
смъртният, 
невярващият  
и тъжният - Аз...  

... ще ти кажа!

Вдигни главата,
бори се за храната,
попречи на вратата,
отпрати тъгата!

Търси Светлината,
изпъди Косача,
не отлитай в долината,
сам избърши сълзата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антонио Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...