Oct 31, 2009, 10:15 PM

Когато

  Poetry » Other
951 0 0

Когато няма къде да положиш главата,
когато нямаш храна в устата,
когато чуваш как някой хлопва вратата,
когато тъгата те прободе в мрака.

Когато Светлината не те посреща,
когато Косача главата не свежда,
когато отлиташ при мъртвите в долината,
когато няма кой да избърше сълзата.

Какво правиш?

Самотният,
смъртният, 
невярващият  
и тъжният - Аз...  

... ще ти кажа!

Вдигни главата,
бори се за храната,
попречи на вратата,
отпрати тъгата!

Търси Светлината,
изпъди Косача,
не отлитай в долината,
сам избърши сълзата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антонио Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...